Изчислява се на база теглото на
хмела преди да бъде накиснат за
сухо (записваш си в дневника или в главата
)
След провеждане на
сухото о
хмеляване -
хмелът е мокър, набъбнат и неговото тегло не е критерий.
Освен това имайте пред вид, че алфа киселини почти не се извличат, тъй като този
хмел не ври !
Той стои накиснат и отдава само аромати и вкусове, но не влияе на горчивината на бирата, тъй като въпросните алфа горчиви киселини не са разтворими при ниска температура.
Е, разбира се - винаги може да се позавиши дозата за следващата варка с малко сух
хмел от същия или не вид.
Горчивата порция
хмел почти няма значение от какъв сорт е.
Аз практикувам напоследък една друга тактика и засега има променлив успех (защото тествам с различни и не винаги подходящи за
сухо хмелове) :
1. Ден преди варката или в ранния етап, когато още чакам да се сгрее водата за озахаряването правя следното - с бързовар завирам 3-4 литра вода (за 100л. варка става дума - за малките си го преизчислете) и потапям с нея торбата за прецеждане от магазина, да се стерилизира и намокри - хващам я с щипки по края на кофата и сипвам в нея
хмела за
вгорчаване на предстоящата варка.
2. Покривам с чист найлон и си започвам озахаряването, прецеждането и т.н.
3. Като дойде време за внасяне на горчивата порция
хмел - прецеждам с торбата
хмела и течното го затварям в една или две големи бутилки, а
хмела както е мокър заминава в казана за
вгорчаване.
4. Така съм извлякъл някаква част от аромата на
хмела, като съответно не съм му употребил голяма част от горчивините, тъй като той влиза в досег със вода с темп. около 85-90 градуса, което не е достатъчно да изомеризира алфа киселините.
5. Има два варианта за употреба на полученото
хмелно чайче - да го влея в казана в самия край на варката (като така засилвам ароматната порция без да добавям още
хмел) или да го влея в бирата след главната ферментация, за да служи като
сухо о
хмеляване без да ме бави и да рискувам зарази.
Можете да му викате на това - "метод на Върбанов за икономисване на
хмел".
С Нортърн Брюъра стана чудна хибридна бира. Ейл с лагерни наклонности, ферментиран с дрожди за каск и ботъл (бъчвова и бутилкова газировка) като основни. Но бирата си остана леко мътна заради чайчето след ферментацията, но с много забележим аромат.
Сега имам нова варка по този метод с лагерни материали - пилс, бохемски пилс и т.н. и
хмел само Сладек, но чайчето влезе при охлаждането на варката, а не след ферментацията и сега бирата е бистра като лагер, а е пак със същите дрожди - Маури Брю Драут.
Ще й викам "псевдо-лагер".
(да, замразява се, или поне на най-студения рафт на хладилника при следваща варка до седмица -две)