forum.beer-bg.com

Колко е див не знам, но открих, че расте по оградата на вилата.
Набрах си достатъчно и се започна чудене и търсене - какъв процент алфа киселини съдържа.
В нета няма информация за % алфа киселини в див хмел.
Направих следния опит:
1, запарих 5 грама от тези шишарки в 300 милилитра вряла вода за 10 минути.
2, запарих 1 грам магнум с 14,1% алфа
Пробвах двата чая. На аромат дивия хмел мирише на чай от трева без силно изразен хмелен аромат. Магнума си ухае по своему.
На вкус - дивия хмел оставя един горчив послевкус, но той бледнее пред горчивината на магнума.
Започнах разреждане на чая от магнум:
1-во разреждане - изсипвам 40% от разтвора в мивката и добавям същото количество вряла вода.
и така 3 пъти докато докарах подобна горчивина на тази от дивия хмел. Въпреки всичко магнума у значително по-горчив.
След 3 пъти процедура по разреждане с отнемане на 40% от течността направих последно 4то разреждане, като замених 50% от течността с гореща вода.
Сега вече горчивината е близка до тази на дивия хмел, но си остава този трапчив вкус на хмел, който не се чувства при дивия хмел.
При дивия хмел преобладава блудкав вкус на чай от треви.
След известни калкулации установих, че % на алфа киселини в дивия хмел е някъде между 1,5% и 2%. Колко е точно моето изчисление може да се провери само в лаборатория, но искам да споделя, че вкуса на дивия хмел е приятен, тревист, неутрален и с приятен мек аромат. Може и да е подходящ за бира. Ще взема да пробвам в следващата варка.

Да това е интересен опит. Аз също забелязах див хмел на няколко места и ми беше интересно какво долу-горе представлява от пивоварна гледна точка. Твоят е с много ниска горчивина явно, но този който аз видях беше много силно горчив, като му сдърхак едно от семенцата. Пробвай да сваиш пак подобен чай, но разкъсай шишарките и разпукай семената вътре. Възможно е и да не е достигнал зрялост, поради което да има толкова тревист аромат.

Хмелът не се ли бере август? Точният момент сигурно определя колко е узряла сърцевината?

Аз също сдъвках няколко семенца - доста горчив вкус и приятен аромат имат. Но за да направя запарка само от семена, трябват мноооого шишарки
Предполагам, че пелетизираният хмел, който се продава е правен от цели шишарки - най вероятно обработени защото има много наситен зелен цвят, докато дивия хмел е жълтеникаво-зелен.
Мисля, че е узрял достатъчно, а може и да е презрял, тъй като люспите на шишарките са вече отворени, семената са си вътре, но го няма този жълт прах около семената.
Днес направих една варка, но не посмях да сложа от дивия хмел да не бастисам нещата

Без да искам и аз днес попаднах на едно хмелено храстче невзрачно и сигурно утре ще го обера. Шишарките са дребни около 3 см дължина. Мирише много хубаво и ароматно- нещо като "Фюгълс" или Фугълс незнам. Макар да е късничко за прибиране на реколтата има жълтичко около семките. Сгеа въпроса е как да определя алфа горчивите киселини . Рових рових, но не открих нищо интересно.
Ето снимчица около семчиците

Титриметричен метод
http://www.uvm.edu/~pass/perry/hopsanalysis.pdf
всичко се измерва в грамове и части от тях. Не е сложно като цяло и се прави минимум 3 пъти и резултатите се осредняват.
Имам реагенти за подобна титрация, ама нямам от твоя хмел за тестване

Титруването и аз съм го мислил отдавна, но има един проблем.
Хмелът има и алфа и бета киселини. Титруването ще даде сумата от двете, а нас ни интересува само алфата.
Макар че с приемлива точност може да се прогнозира и тя - обикновено бета киселините са в някакво съотношение спрямо алфа.
При т.н. нобъл хмелове (благородни) - Халертау, Жатец и т.н. са в съотношение 1:1, а при други - 2:1 в полза на алфа киселините.
Отделно трябва да се има пред вид и че ние можем да титруваме изомеризираните им версии след поне час-два врене и да се надяваме че в този случай сме успели да "разтворим" 100% от тях.
Та общо взето ... трудна работа е, но трябва да се поекспериментира.

(Същата работа е и с виното - там има понятие обща титруема киселинност, но тя винаги е изразена като някаква - обикновено винена киселина. Тъй като във виното има няколко - винена, ябълчена, млечна, лимонена и евентуално недай си Боже и оцетна киселини. Титруването дава общата киселинност в грам/литър)

А Дидо ако ти се занимава с научна дейност , като го ошмуля може да ти пратя малко. Хмелаци се намират тук там, но не се знаят характеристиките им. Може да излезе някой стар вид, че да вземем да го култивираме. А дали няма да даде някакъв резултат по ПХ-то

Може да. Зимъска, когато сняг забръска има време за кухненаска химия. Сложи го добре опакован във фризера пък ще го измислим.
Хубаво е да се направи сравнителен анализ на титрации от образци на дивия и няколко вида купен хмел. Така до голяма степен ще имаме по-обща представа къде сме ние.

Днес и аз откъснах 1-2 шишарки див хмел. Преди 2 седмици го бях видял да расте на един знак на улицата в индустриалната зона на Казичене. Днес повечето шишарки бяха почти изсъхнали, но пак беше доста ароматен, а аромата беше доста интересен. Очаквах да помириша груб аромат на трева, но този хмел миришеше леко на хмел примесен с миризма на чесън и краставица. Доста интересно